Осия 6:6 В този библейски стих намираме много голяма поука за нас християните. Защо е така и какво иска да ни каже библията от
какво иска да ни предпази и на къде ни насочва нашият поглед?
1.Милост искам а не жертва.
-Хората сме склони на много неща а именно да жертваме много , но в нас да няма и най малката милост. Човек за идеята променя себе си, за хляба отиваме далеч извън границите на държавата ни. Човек за да опознае космоса и съществуването му целият живот обляга се на борби , амбици , желания без да показва и най малка милост към човека. Заради науката човек унищожи милилиярди живота, но милост в себе си не намери.
В същност Бог няма работа с хора които не знаят да показват милост, нямат в себе си нищо човешко и непрекъснато наранява ближните си.
Човек през живота си много неща е направил, изградил, лекарства създава за продължаване на жизнеността на човека, но лекарства срещу омразата , без сърдечието не намери.
Ще открие ли човек лекарство за милост , за любов към ближният си нека сами да си отговорим на този въпрос.
2. И познаването на Бога повече от всеизгарания.
- Колко от нас познаваме Бога? И колко му се против им?
-Колко от нас принасят жертви безумни а милост и да познават Бога нямат?
За това става въпрос.
Колко много жертваме за да изкараме парче хляб , а никаква жертва и милост към божието дело!
Пари за барче и кафе имаме , но за Бога нямаме!
А искаме и търсим Бога.
За съжаление и днешните християни по нищо не се различават от предишните фарисеи разликата е в това , че носим името на Исус а сърцето и душата на нашият Господ липсва.
Защо е така нека всеки да отговори за себе си.
