Свидетелството – Силата на християните

Колкото и да говорим за ходенето на църквата, общение с братя и сестри, участие в различни духовни мероприятия, без лично свидетелство и на църквата в скоро време тя угасва. Християните трябва да знаят, че общението също трябва да се изгражда и стане единствено сред християнско общество.

Тенденцията да се гмуркаме и да останем непрекъснато сред светско общество за привеждане на души при Бога, може да се окаже пагубно ако цялото внимание не го отделим сред просветените.

Марк 5

1. И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

2. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4. защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6. А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

7. и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

8. (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9. И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10. И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

11. А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12. И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14. А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15. И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18. И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

20. И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

Нека погледнем историята на изцеления бесноим. Нещата се свежда до това, че след изцелението на човека, виждаме неговото желание да последва Бога. Ситуацията и положението на този човек беше много тежка. Хората  го познаваха твърде добре, за това Христос прецени, че мястото му не е да бъде с Него в групата а да иде сред своите си и онези, които го познаваха.

Този човек беше опасен както за себе си, така и да останалите. Мястото му беше сред мъртвите и гробищата. Място не предпочитано за живите. За това Христос предпочете да го изпрати да бъде сред своите си, да им свидетелства за това което Бог е направил в неговият живот.

Виждаме и една друга ситуация за свидетелство , но две различно корени свидетелства и независимо, каквото и да е било то свидетелството сред своите си е най-силно.

Йоан 4

1. Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2. (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4. И трябваше да мине през Самария.

5. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10. Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

11. Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12. Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30. Те излязоха от града и отиваха към Него.

31. Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41. И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42. и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

Предишният живот на тези хора беше лошо и това би дало много добро отражение и въздействие на живота им.

Освен това вижте Бог определи живота на тези хора да бъде сред своите си.

Освен това можем и да каже, че ако в една църква престане свидетелството , тогава и тези, които останаха може да отпаднат. За това животът ни сред тях трябва да покаже промяната от преди и след като сме повярвали в Бога.

Спрете ли свидетелствата – спира и вашето служение и това общество е определено на погибел.

Нека всяка църква и общество да реши , какво иска да бъде с тях. Дали искат те да бъдат благословени или унищожение, от коравосърдечнието на техното сърце и спирането на благосвестието , чрез свидетелстване.