Въоръжете се в Божието всеоръжие

Реформирано слово

Искам отново да коментирам вече публикуваният стих. Защото то е много важно нещо, свързано с нашето спасение и призоваване.

Този стих много ме е вълнувало още, когато бях в баптистката църква, стихът непрекъснато ме привличаше и ме караше от ден на ден да се позамисля, след като съм призван от Бога загубен ли съм?

Може ли Бог да те избере а след това да обърне лицето си от теб?

Може ли Бог да те предаде във вражески ръце след като те призовал и ти да си погубен?

Може ли Бог да се окаже неверен на призванието си?

И ред много въпроси, които ме притесняваха дълбоко в сърцето ми.

Така започнах да търся истината повече от моите връсници и от тези, които бяха мои съученици. Търсех неща, които да ме просветят и а навлезна в самата истина все повече.

Интересувах се до къде може да достигне човек, след като го търси?

И какво става с човек след като става верен на Бога?

Тогава бях млад християнин и ревността ми за Бога ме караше да търся истината за промяната и реформирането на човешката душа към съвършенство.

Обаче колкото се доближавах до Бога, толкова и противниците ми се увеличаваха и колкото повече довеждах души до Бога, толкова повече са се борили да ги събарят тяхната вяра и да ги насочат срещу мен.

Това което разбрах, че колкото си си по близо до Бог, толкова повече неприятели и врагове си създаваш в живота. И колкото по свят исках да си толкова повече хората те опетняват.

Но да преминем към стиха!

След като Бог избира определена душа не е възможно Бог да бъде неверен , като човеците!!!

Бог е верен на обещанията си.

Душата търси Бога, независимо, какво става около него.

Знам, че 85% от баптистите са презвитерияни уверени , но се страхуват да изповядват истината, че Бог ги избра за спасение. Така беше в младежката ни група. Ако и да са ни наблюдавали от горе АААААААГГГГГГ те мнозина събориха а тези които не успяха да съборят вярата им са ги унищожавали........!!!

В духовната си практика разбрах и открих следното, че призваният от Бога не може да отпадне, защото ако отпадне тогава Бог е лъжец

Йоан 10:28. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

Йоан 10:29. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

Само погледнете тези стихове ГРАБВАНЕ ОТ РЪКАТА НА ИСУС ХРИСТОС И ГРАБВАНЕ ОТ РЪКАТА НА БОГА !!!

Ако си зададем въпроса човешки; КОЙ МОЖЕ ДА МЕ ГРАБНЕ ОТ РЪКАТА НА БОГ И НА СИНА МУ?

ОТГОВОРА Е НИКОЙ!

Тогава всяко друго слово, което омаловажава силата на Бога и на Сина е фалшиво учение и въздигане на дявола , като единствена сила над Бога!

Позор на онзи, който тръгнал след Бога , следва Бога и да счете Бог за безсилен!!!

Изследванията са ми, че НИКОЙ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОТИВОСТОЙ НА БОГА !!!

Или БОГ СПАСЯВА или ПОГУБВА !!!

Или БОГ е СИЛЕН или БОГ е СЛАБ!!!

Обръщам се към онези, които опозоряват истинското Библейско здраво учение НЕ ПРАВЕТЕ БОГ БЕЗСИЛЕН!

БОГ Е СЪВЪРШЕН и който не зачита БОГ като силен този човек смята БОГ за слаб !

Като теолог мога да кажа, че БОГ Е ДОСТОЕН ДА СПАСЯВА, СИЛЕН И МОЩЕН , ТОЙ Е ЩИТ И КРЕПОСТ НЕЗАМЕНИМ ПО СИЛА И ВЛАСТ, КОЙ ЩЕ ТЕ ОТНЕМЕ ОТ РЪКАТА НА СИЛНИЯ И ВСЕМОГЪЩИЯТ?

Който смята БОГ за безсилен да спасява ТОЙ не е ДОСТОЕН ЗА ХРИСТИЯНИН!

Блажени сте

Днес искам да споделя една част от Божието Слово.  БЛАЖЕНИ СТЕ КОГАТО ВИ ГОНЯТ И ВИ МРАЗЯТ ЗАРАДИ МЕН МАТ. 5: 12 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
През живота много хора ни гонят и ни мразят  не ни  искат и не ни желаят  заради . С приемането на Христос като личен Спасител ставаме и  неприемливи за света. От този момент животът ни се променя и ние ставаме различни.
Едни ни смятат за мъдри Божиите пратеници а други за смъртоносна отрова.
Колкото и да говорим и колкото и да им разкажем каква  промяна стана в сърцата ни няма да ни повярват и нищо няма да приемат от нас. Разликата в разбиранията ,  в мирогледа ,  в надеждата и упование то ни променя хората към нас в положително и отрицателно отношение.
Истината, че когато говорим  за Бога те не могат да приемат това. Защото тяхното разбиране е по различно от основното. Даже ние ставаме присмех в очите ни заради Господ.  Не могат да приемат промяната ни ,  даже не могат да приемат и това че ние сме различни , че Бог ни направи нови създания.
Познавам християни, които никога не са се доверил и на Бога и никога не са се променили разбиранията си към Бог. Остават отново със светските си разбирания ,  желания и разбиране. И още по трагично , че  те започват да те подиграват заради истинското служение пред Бога.
Защо ни гонят и защо ни мразят винаги съм си задавал въпроса. Не винаги намирах отговор за всичко,  може би и това което ще споделя няма да завърши тази тема и винаги ще има какво да се каже ,  в това съм напълно сигурен.
Мразят ни , че  вече не могат да си налагат мнението си над нас.
Мразят ни защото сме с по различно разбиране от тях.
Мразят ни защото не сме като тях.
Мразят ни защото духът на Господа на Силите е в нас.
Мразят ни , че  сме водени от Божията Дух и Бог дава изключителна мъдрост,  което ни прави по добри от тях.
Мразят ни защото Господ ни използва за свой  съработвици.
Мразят ни защото Бог ни използва за евангелизиране и създаване на нови църкви. 
Мразят ни сме се покорили на правдата.
Мразят ни че даваме за Бога .
И има много още неща да се каже в тази насока,  така че Бог не спира да работи с нас и това ги предизвиква да бъдем отблъснати от  близките ни приятелите ни и на работата ни.
В същност и да се обединим с тях омразата няма да спре и винаги ще има повод и причини от тяхна страна да бъдем на мразен .  Но тук вече стой още едно нещо, заради кого искаме да бъдем гонени и мразен ,  заради греховете си или заради Бога? Това е много важно нещо.Заради правдата или заради престипленията ни.
В стиха който прочетох ме става въпрос ,  заради Бог.
Земният човек ,  хората които принадлежат на този свят ,  хората на на сатана мразят Бог ,  мразят Исус Христос те не го искат не искат нито неговите служители. 
Ние винаги ще имаме тази разлика  с тези хора . Не може плътски и духовен християнин да живеят заедно и да продължат делото на Бога. Рано или късно това ще отпадне и всички ще застанат един срещу  друг. 
Ние сме чада на светлината и Бог иска от нас промяна да бъдем по различни от този свят.
Това чете наричат глупак,  наивен заради доброто ти сърце не е болка за умиране. По добре се отдалечи от тях вместо да ги обидиш  защото в един  момент  не знаеш какво биха ти причинили.  Да това знам , че  ще носиш болката ,  заради добрината си. Но по добре така ,  отколкото  да  си  част от този противен екип на сатана.
Винаги съм казал, че Божиите чада са силни и благословени. Слаби и нищожни за света , но пълни със сила и благодат.
Накрая искам да завърша така; Над всички гонени ,  преследвани ,  подиграва ни ,  Бог дава своята защита и протекция.  Глупави за света ,  но благословени от Бога.
Амин.

Презряха Христос и последователите му

Ис.53:3 , Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

Когато прочитам тези стихове винаги се замислям. Защото знам, че този стих се отнася за Исус Христос. Днес коркото и да е известен и популярен  сред народите Исус Христос,  толкова и много е презрян и отхвърлен. В проповядването си и споделянето на Божието Слово обвиняване фарисеите за техното поведение и лошо държани към Месията.  Но всъщност и мнозина християни, които носят неговато име днес също го презират, мразят и го охвърлят. Да ,  това е нормално е за света да го мразят, да не го искат, но защо това точно е и сред християнските общества? Някой нещо можем да ги обясним с прости думи а други не можем да намерим и точните думи.
Когато някой презира някого той презира , мрази , отхвърля  и неговите последователи , чадата му , близките му, роднините и родът му. Днес намират се мнозина които ласкателно проповядват Христос, но отричащи се от него и неговатя сила и мощ. Отричащи се от името. Тези които са презряли Христос ,  те презират и децата му. Жаркото , че  такива християни и днес ги има и широко са разпостранени и сред нас. Пълни с  предателство  ,  омръза ,  ненавист ,  горести и нсичките мърсотии но въпреки всичко гордеят се че са на пост , но  не  и  че са носители на вечното блаженство с Бога.
Да бъдеш отхвърлен от едно общество  не е никак лесно. Този товар се носи тежко защото освен презрението и си отхвърлен. За това Исус Христос  не го искат мнозина. Всеки създава си някаква представа разбиране,  за да се само успокой , но  не и да носи същите белези като Христос. 
Истината , че  и днес намират се мнозина в същите изпитания като Христос и винаги търсят да отнемат животът им.
Христос е навикнал на скърби и на печал ,  дава животът си за цялото човечество, но  за него няма кой  да подаде ръка.
Така че  самите те  отхърлят го и презират Исус и не го искат , но пред хората показват се колко са добри и щедри.
За това когато говорим за фарисеищина говорим за подлото ,  за лошото поведение към Христос  и всички християни.
Сами преценете имаме ри ги и днес същите и намират ли се сред нас? Как  ние трябва да се пазим от такива а и да опазим себе си от всичко  това.
Амин.

Пази сърцето си

Обичай ближния си

Истински приятел

Коварните мисли на стана

Молитвата през друг поглед

Свидетелството – Силата на християните

Колкото и да говорим за ходенето на църквата, общение с братя и сестри, участие в различни духовни мероприятия, без лично свидетелство и на църквата в скоро време тя угасва. Християните трябва да знаят, че общението също трябва да се изгражда и стане единствено сред християнско общество.

Тенденцията да се гмуркаме и да останем непрекъснато сред светско общество за привеждане на души при Бога, може да се окаже пагубно ако цялото внимание не го отделим сред просветените.

Марк 5

1. И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

2. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4. защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6. А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

7. и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

8. (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9. И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10. И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

11. А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12. И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14. А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15. И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18. И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

20. И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

Нека погледнем историята на изцеления бесноим. Нещата се свежда до това, че след изцелението на човека, виждаме неговото желание да последва Бога. Ситуацията и положението на този човек беше много тежка. Хората  го познаваха твърде добре, за това Христос прецени, че мястото му не е да бъде с Него в групата а да иде сред своите си и онези, които го познаваха.

Този човек беше опасен както за себе си, така и да останалите. Мястото му беше сред мъртвите и гробищата. Място не предпочитано за живите. За това Христос предпочете да го изпрати да бъде сред своите си, да им свидетелства за това което Бог е направил в неговият живот.

Виждаме и една друга ситуация за свидетелство , но две различно корени свидетелства и независимо, каквото и да е било то свидетелството сред своите си е най-силно.

Йоан 4

1. Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2. (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4. И трябваше да мине през Самария.

5. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10. Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

11. Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12. Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30. Те излязоха от града и отиваха към Него.

31. Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41. И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42. и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

Предишният живот на тези хора беше лошо и това би дало много добро отражение и въздействие на живота им.

Освен това вижте Бог определи живота на тези хора да бъде сред своите си.

Освен това можем и да каже, че ако в една църква престане свидетелството , тогава и тези, които останаха може да отпаднат. За това животът ни сред тях трябва да покаже промяната от преди и след като сме повярвали в Бога.

Спрете ли свидетелствата – спира и вашето служение и това общество е определено на погибел.

Нека всяка църква и общество да реши , какво иска да бъде с тях. Дали искат те да бъдат благословени или унищожение, от коравосърдечнието на техното сърце и спирането на благосвестието , чрез свидетелстване.

Апостолската църква - Борби

Призванието

Рим.11:29. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

-Върху призванието много се говори и много дебати има. Разсъжденията много и непознаването на тази тема поражда много спорове. Но както и да е. Нека навлезем в материала в истинската същност на ПРИЗВАНИЕТО.

-Думата ПРИЗОВАВАМ означава; Извиквам, Избирам. Разбира се, че даването и поканата за избор трябва да стане от по-високопоставен от другият. Така и Бог, който стой на високо в небесата ИЗВИКВА , ПРИЗОВАВА  специални хора, нации, които да му служат. На волята на този, който избира не можем да се противопоставим. Случая  с пророк Йон , колкото и да не е искал да отиде  предупреди град Ниневия , не могъл да устой на волята на Бога.

-Можеше ли, Бог да избере друг, който да иде вместо пророк Йон, отговора е ДА! Но Божият избор беше върху Йон. Колкото и да бягаше от Бога и да се беше се отдалечил от мястото си от Ниневия Божият глас, присъствие беше с него. Волята на Бога беше на Йон той да иде и да проповядва и да предупреди Ниневиският цар и града. Бог определи една риба да го транспортира на бреговете на Ниневиският град. Словото трябваше да достигне до царя и града да се покае. И това стана. Оказа се, че и разстоянието нямаше значение за Бога. Той може да даде по добър и бърз транспорт за човека когото е избрал да достигне на определеното място.

- Така е и с избора ни от Бога, ако Бог ни избра ние не можем да му противостоим на Неговата воля.

-Когато Бог ни избира не можем да му зададем въпроса ; Защо избра него? Той е Бог и каквото иска това може да направи със своето. Ние сме глината той е грънчаря. Глината не може да каже, грънчаря какво да прави с глината, и какъв съд да бъде за почтена или за не почтена употреба. Така е и с избора върху определени хора и общества.

Един такъв пример имаме, между Яков и Исав. Бог каза, че малкият е избран преди големият. Бог знае с точност, кой ще му служи и какъв ще бъде. Ако и да бъде изхвърлен от човеците от Бога не е !

Така и днес с определени хора, колкото и да се бедни, Бог когато избира някой никой не може да противостой на волята му.

-Още един ясен пример за Израил. Бог избра Израил и него отхвърли, както някой си мислят. Защото Бог ако не пожали естествените клони, как ще пожали присадените. Това трябва да го знаем и да сме наясно. Казано е частичното закоравяване на Израил дойде, докато се напълни числото на езичниците. Тогава що, Бог отхвърлил ли е своя народ , да не бъде. Той също ще спаси народа си, като се осъзнаят и се обърнат към Бога.

За това в откровението на Йоан е писано, че от всеки род по дванадесет хиляди ще бъдат спасени или общият и брой ще бъде сто четиридесет и четири. За това нека не високоумставме пред Бога, защо да го разгневим.

Друго нещо което искам да добавя е; Божият избор на определени хора. Колкото и странно да ни се вижда, Бог с когото си иска работи по свой собствен начин и никой не може да го забрани, да прави каквото си иска. Нека напомним и това , че Бог е суверен и никой не му е дал съвет, никой не може да му разпорежда какво да прави със своето.

Бог , когото избира си го и благославя. Човешките мисли са зли и непрекъснато мислят само за зло. За това една малка или голяма слабост , която се намира в различни групи , деноминации, че ако те отхвърлят определен човек, значи и Бог го е анатемосвал и отхвърлил. Да ама Не!

За да сме убедени, че този човек е отхвърлен от Бога има само едно нещо, Този човек брат или сестра не трябва да се моли, не трябва да чете , не трябва да благовества, не трябва да общува с никой за Бога, не трябва да ходи на общение или да слуша Божието Слово, не му говори Бог, не чувства Божието присъствие и т.н.

Обаче какво се случва мнозина от тези, които се смятат за отхвърлени имат прекрасно общение с Бога и то по добро от на тези, които се смятат за силни. Това е така, защото Божият избор е много по различен.

Един прекрасен пример за това мога да кажа; Ис.53 глава. Добре е да се прочете и да се разсъждава върху нея. Тука ни се казва и един стих много хубав и добре да се позамислим; Той бе отхвърлен от човеците…. Навикнал на печал……Счетохме го за ударен….и т.н.

Избраните са отхвърлени от човеците, от този свят, от религиозни и политически водачи.

За това искам да кажа, че Бог не работи по-определен начин , шаблон с хората. Той има свой си начин и избира метод, начин който е угоден на него.

Определя търпение, уважение, чака , но и действа ако огън пояждащ.

Днес не съм с теб, но аз съм с Бога. Това значи ли, че не съм спасен? Според определени групи да, но според Бога те го предадоха. За това трябва да сме наясно, кой е нашият Бог? Знаем ли в кого сме повярвали? И на кого служим?

Нека всеки сам да реши, кое е правилното и правото.

Призвания има в себе си увереността, че е спасен, че Бог го призовава на служба. Имам моменти, когато просто трябва да се изчака. Има време за всяко нещо по земята.

Надявам се, че всеки ще намери своето място при Бога и недейте да съдите преди да дойде великият ден Господен, а онези които струват зло предавайте ги в ръцете на живият Бог, той сам ще оправи нещата и ни благослови.