Български поговорки и пословици

 

• Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
• Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
• Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
• Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
• Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
• Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
• Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
• Ако не съмва рано, ти подрани.
• Ако не щеш мира, на ти секира!
• Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
• Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
• Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
• Ако си богат, всякому си сват.
• Ако си мома, стой си дома.
• Ако си овца, вълци все ще се намерят.
• Апетитът идва с яденето.
• Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
• Агне в чувал не се купува.
• Адет не е закон, ама закон става.
• Аз го оставям,тютюна, ама той на ме оставя.
• Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
• Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
• Ако го боли, както го мързи , отдавна да е умрял.
• Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
• Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
• Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
• Ако денят е къс, годината е дълга.
• Ако е гарга - рошава да е!
• Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
• Ако живеем на село, трева не пасем.
• Ако има грешка, има и прошка.
• Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
• Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
• Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
• Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
• Акъл до коляно, ум до глезени.

• Балък лозе копа, юнак вино пие.
• Бащина поука – синова сполука.
• Без мокри гащи раци се не хващат.
• Без труд почивката не е сладка.
• Бели пари за черни дни.
• Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
• Бистра водица, мирна главица.
• Блага дума железни врата отваря.
• Благословено вино, проклето пиянство.
• Бог високо, цар далеко.
• Бог помага, ала в кошара не вкарва.
• Бог търпи, ама не спи.
• Богат е, който е здрав.
• Боднеш пръчка, пиеш вино.
• Бостанджията иска дъжд, а керемидчията – слънце.
• Бързата работа - срам за майстора.
• Бяга като дявол от тамян.

• В живота никога не знаеш кой трън ще настъпиш.
• Водата изпира всичко освен позора.
• Всяко дърво си има червей да го яде.
• Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
• В него хляба, в него и ножа.
• В нужда се другар познава.
• В царството на слепите едноокия е цар.
• Вечерната работа не оставай за сутринта.
• Виното влиза, думите излизат.
• Виното и дядо разиграва.
• Всеки шут отзад води до крачка напред.
• Всичко хубаво си има и край.
• Всяка жаба да си знае гьола.
• Всяко чудо за три дни.
• Вчера ни грош, днеска цял кош.
• Вълкът козината си мени, но нрава – никога.
• Върви му като на бито куче тояга.
• Върти се като муха без глава.
• В чужда манджа сол не туряй.

• Гарван гарвану око не вади.
• Гладът е по-голям господар и от царя.
• Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
• Глава има, ама в главата няма.
• Главата не е само за калпак.
• Глад не види нищо освен хляб.
• Гладна кокошка просо сънува.
• Гладна мечка хоро не играе.
• Гладно куче и гол кокал гризе.
• Глас народен – глас божи.
• Гледа, ама не вижда.
• Гневен става, бит сяда.
• Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
• Госта гощавай, на врага прощавай.
• Гузен негонен бяга.

• Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
• Дума дупка не прави, пощипване фуста не къса.
• Да е учено – добро, да е умно – по-добро.
• Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
• Да ти е на ухото обеца!
• Да хванеш бика за рогата.
• Дават ли ти – вземай, гонят ли те – бягай!
• Ден година храни.
• Денят се познава от сутринта.
• Дето гърми големия тъпан, малкия се не чува.
• Дето комин, там и дим.
• Дойде гост, развали пост.
• Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
• Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
• Донес си, да ти сложа да ядеш!
• Дума дупка не прави,само хабер праща!
• Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
• Дървото се превива докато е младо.
• Доброто се забравя, злото - никога.
• До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
• Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
• Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
• Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват - тежко ти.
• Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.

• Евтин на брашното, скъп на триците.
• Един камък триста гарги пропъжда.
• Една лястовичка пролет не прави.
• Езикът кости няма, ама кости троши.
• Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
• Един държи рогата, друг дои кравата.
• Един се родил да сее, друг да пее.
• Едно мисли, друго казва, трето върши.

• Желязото се кове, дорде е горещо.
• Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
• Животът е като стълба – едни се качват, други слизат.
• Жабата на сухо не кряка.
• Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
• Жадна мечка и росата лиже.
• Жадният кон и мътна вода пие.
• Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
• Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
• Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
• Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
• Женски език от турска сабя по-остър.
• Живее, колкото да не е светът без хора.
• Живее само да яде, а не и да работи.

• За всеки влак си има пътници.
• За една бълха не изгаряй цялата черга!
• Залудо работи, залудо не стой.
• Запънал се като магаре на мост.
• Заръчал да го закопаят под бъчвата.
• Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
• Здрав като камък.
• Знае Господ чие масло гори в кандилото.

• И без петли съмва.
• И вълкът сит, и агнето цяло.
• И гробарите имат своите гробари.
• Изниза се като мокра връв.
• И на гърба си има очи.
• И сам войнът е войн.
• И стените имат уши.
• Игла в купа сено.
• Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
• Имане без труд лесно се пилей.
• Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!

• Кажи истината и бягай.
• Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
• Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
• Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
• Което дяволът не може, вика жената да го направи.
• Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
• Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
• Казана дума, хвърлен камък.
• Каквото мислят мишките, котката го разваля.
• Каквото повикало, такова се и обадило.
• Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
• Каквото селото, такъв и кмета.
• Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
• Камъкът на мястото си тежи.
• Капка по капка вир става.
• Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
• Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
• Като две капки вода.
• Клин клин избива.
• Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
• Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
• Който видял вълка – вика, който не видял – дваж вика.
• Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
• Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
• Който е работен, ще бъде имотен.
• Който завижда, не вижда.
• Който има крава пие мляко.
• Който копае гроб другиму, сам пада в него.
• Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
• Който не работи, не трябва да яде.
• Който не се е родил, той няма да умре.
• Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
• Който нож вади, от нож умира.
• Който пее, зло не мисли.
• Който плаща, той поръчва музиката.
• Който работи честно, ще живее по-лесно.
• Който се смее последен, най-добре се смее.
• Който се труди, не губи.
• Който се цапа, той лапа.
• Който седи на воденицата, той си смила брашното.
• Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
• Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
• Котка по гърб не пада.
• Краставото куче всички го лаят.
• Крушата не пада по-далеч от дървото.
• Кръвта вода не става.
• Кръвта на всички е червена.
• Куче от грозде не умира.
• Кучетата лаят, керванът си върви.
• Кучето скача според тоягата.

• Лае песът да си брани комата.
• Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
• Лете измекяр, зиме господар.
• Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
• Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
• Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
• Лесно се обещава, мъчно се дава.
• Лисица два пъти в капан не влиза.
• Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
• Лисицата обича не курника, а кокошките.
• Лицето жени момата.
• Лозето не ще молитва, а мотика.
• Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
• Лошото време се оправя, лошия човек никога.
• Лошата дума от лошо сърце излиза.
• Лоши сме си, ама наши сме си.
• Лошите се лесно сдружават.
• Лоши усти всичко могат да кажат.
• Лошо правил, па добро никога не видял.
• Лошо се с лошо изпъжда.
• Лудите и несеяни никнат.
• Лудост се на пазар не продава.
• Лъжа се с лъжица не сърба.
• Лъжата върви по-напред, а истината - след нея.
• Любов и кашлица не се крият.
• Лют човек приятел не държи.
• Ляга с кокошките, ама става с петлите.
• Лятоска царува, зимъска гладува.

• Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
• Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.
• Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
• Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
• Майски дъждове плащат дългове.
• Малко говори, а много слушай.
• Малкото камъче колата обръща.
• Много думи малко пари струват.
• Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
• Мокър от дъжд се не бои.
• Морето не е до колене.
• Мързеливата булка срещу празник преде.
• Механата е капан за пияниците.
• Миналото не се връща, само се прегръща.
• Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
• Мнозина философи пасат говеда.
• Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
• Мъчно е да напълниш съдран чувал.

• Навикът е втора природа.
• На добър син наследство не му трябва, на лош - съвсем.
• На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам.
• На каквото си постелиш, на това ще легнеш.
• На лъжата краката са къси.
• На магарето тръните по-му са сладки от сеното.
• На мълчащия не може да му се отнеме думата.
• На подарен кон не се гледат зъбите.
• На смъртта церът е умирачката.
• На страха очите са големи.
• На умряло куче нож вади.
• На чужд гръб и сто тояги са малко.
• Най-напред да шием, след това да пием.
• Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
• Насила хубост не става.
• Не всички семена покарват.
• Не питай старило, ами патило.
• Не слагай всички яйца в една кошница.
• Ни риба, ни рак.
• Нов ден – нов късмет.
• Направил си сметката без кръчмаря.
• Не дай боже сляпо да прогледне!
• Не ритай срещу ръжена.
• Нова риза, с нови конци кърпена.

• Обичат се като куче и котка.
• Обущарят бос ходи.
• Озърта се като обран евреин.
• Ойде коньо у реката.
• От всяко дърво свирка не става.
• От инат няма по-лош занаят.
• От потури фрак не става.
• От работа не се хубавее, а се гърбавее.
• От работа тежко, без работа по-тежко.
• От трън, та на глог.
• Очи пълни, ръце празни.
• Очите всичко виждат, ала себе си – не.
• От ситни парици стават жълтици.

• Пари при пари отиват.
• Първата чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост...
• Парите излъгват жената, а жената – мъжа.
• Пили – пели, плащали – плакали.
• По дрехите посрещат, по ума изпращат.
• Под вола теле търси.
• Под голям камък – голяма риба.
• По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
• Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
• Приятел в нужда се познава.
• Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.

• Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
• Работата не грози човека, мързелът го грози.
• Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
• Рано пиле рано пее.
• Рибата още в морето, той приготвил тигана.
• Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.

• С игла геран не се копае.
• Само стани овца, вълци ще се намерят.
• С какъвто се събереш такъв ставаш.
• С питане и до Цариград се стига.
• С чужди ръце горещо желязо да пипаш – не е трудно.
• Сабя се на война назаем не дава.
• Сговорна дружина планина повдига.
• След добра работа - добро ядене.
• Сол се слага, но не се вади.
• Срамът се с вода не измива.
• Сънуваш ли баница - яж!
• Сърдит Петко, празна му торбата.

• Таман научих магарето да не яде и то умря.
• Тебе лъжа – мене истина.
• Тежко на умния между будалите.
• Тихата вода е най-дълбока.
• Това, дето го няма и царят не го яде.
• Три пъти мери, един път режи.

• Ум се с пари не купува, па най много пари струва.
• Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
• Утрото е по-мъдро от вечерта.
• Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях.
• У всекиго има троха чест.
• У когото е питата, у него е и ножът.
• Ум да дава - много, пари - никой.

• Шило в торба не седи.

• Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.

• Що мисли трезвен, пиян го казва.
• Ще му мине като на куче.
• Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.

• Юнак без рана не може.
• Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.