Места на поклонничество
Торинската плащаница
Много е писано за Торинската плащаница. Дори и светската преса у нас, която както навсякъде се стреми да привлече със сензации повече читатели, от време на време помества материали за нея. Нашият църковен печат естествено също й отдаде дължимото на няколко пъти през последните години. Сега въпросът за плащаницата от Торино отново е на дневен ред, защото тя бе изложена за пореден път от 15 април до 14 юни 1998 г. В последните столетия е създадена традиция това да става през около 20 години. Плащаницата се съхранява в един параклис зад апсидата на старинната катедрала в град Торино, Северозападна Италия. А беше изложена вътре в самата катедрала, в стъклена рамка нависоко в отларната част над престола.
Т. нар. "Торинска плащаница" е бяло ленено платно. Тя има размери 437 х 111 см и носи отпечатъците от тялото на мъж, висок 181 см, което било положено върху едната половина на платното-саван, а с другата половина е било покрито. Краищата на платното са били откъм краката на тялото. От престояването на мъртвото тяло в платното върху него са останали следи както от очертанията му, така и от контузии и рани по ръцете, краката, главата и гърба. Видно е, че човекът е бил измъчван, а след това прикован на кръст, явно е имал и трънен венец на главата.
Всичко това напълно съвпада с разказите на евангелистите за мъченията, на които е бил подложен Иисус Христос преди и по време на разпятието.
В такъв случай естествено възниква въпросът: това плащаницата на Иисус Христос ли е?
Въпросът е труден за отговор. Римокатолическата църква, в чиито храмове се пазела тази плащаница, откакто е известна (ХIV век), никога не се е изказала определено положително, макар че тя смята Торинската плащаница за "достойна за почит и изображение на Христос", при което "ценността на изобразеното надвишава евентуалната историческа стойност на изображението", както се е изказал кардинал А. Балестреро на 13 октомври 1988 г.
За пръв път плащаницата се свидетелства от документ от 1349 г. Тогава тя се е пазела в църквата на френския град Лире (Лирей), епархия Троа (Тройес). Но от кореспонденцията на епископа на Троа, Петрус д'Аркис, с папа Климент VII от края на 1389 г. става ясно, че плащаницата, използвана от архиерейския наместник в Лире за развиване на поклонничество до града, била умел фалшификат на някакъв художник, който дори си признал измамата. Папата въпреки всичко през 1390 г. разрешил поклонничеството и оказване на почит към плащаницата в Лире, но при условие да се укаже ясно, че не става дума за истинската плащаница на Иисус Христос, а за нейно изображение. През 1464 г. Савойският херцог Людовик заявил след оплакване на тогавашния предстоятел на храма в Лире, че плащаницата е у него, може би откупена. През 1506 г. папа Юлий II учредил в римокатолическия календар празник на светата плащаница на 4 май. Тогава плащаницата се пазела в херцогския параклис в Шамбери (Чамбери), където през 1532 г. избухнал пожар. От огъня са обгорени краищата на сгънатото платно, а при загасяването на пожара то е било намокрено на някои места. През 1535-1611 г. плащаницата била в катедралата на италианския град Верчели (Верселли), а от 1578 г. е в Торино.
|
|
Няма яснота по въпроса дали плащаницата от Чамбери (16 век) е същата от Лире (14 век), за която епископ Петрус д'Аркис свидетелства, че била признат фалшификат. Историците са почти единодушни в отхвърлянето на автентичността й. Споровете са се засилили точно преди сто години, когато през 1898 г. фотоснимки са показали още по-контрастно изображенията върху платното на плащаницата. Секондо Пиа е направил за пръв път снимки на плащаницата. На тях изображението е още по-контрастно и добре се различават чертите не само по тялото, но и на лицето на мъжа, който е бил обвит в савана. Оказва се, че изображението върху плата е негативно! силно доказателство в полза на автентичността.
Интересът към Торинската плащаница се повиши особено през последните години, когато бяха направени независими изследвания в САЩ и Европа (за по-голяма сигурност) по метода с карбон 14 (С 14). Резултатите посочват приблизителна възраст на платното между годините 1260-1390 сл. Хр. Малко по-късно обаче други лабораторни изследвания дават датировка приблизително от преди 2000 г. Любопитното е, че тъкмо естественонаучните изследвания идат в подкрепа на автентичността на плащаницата. Но въпросът си остава открит.
За нас, вярващите християни, има обаче един друг, чисто принципен въпрос: ако плащаницата не е истинският саван на Спасителя, това накърнява ли вярата ни? Ни най-малко! Важното е, че Божият Син е станал човек заради нашето спасение, че е пострадал, умрял на кръста за греховете ни, погребан (обвит по обичая в погребален саван плащаница) и на третия ден е възкръснал, с което явил всеобщото възкресение. А дали тъкмо плащаницата в Торино е саванът, т.е. Неговите погребални "повивки" (Иоан 20:5), останали в гроба след възкресението Му, въобще няма значение за съдържанието на вярата ни.
Интересът към Торинската плащаница се повиши особено през последните години, когато бяха направени независими изследвания в САЩ и Европа (за по-голяма сигурност) по метода с карбон 14 (С 14).
Резултатите посочват приблизителна възраст на платното между годините 1260-1390 сл. Хр. Малко по-късно обаче други лабораторни изследвания дават датировка приблизително от преди 2000 г. Любопитното е, че тъкмо естественонаучните изследвания идат в подкрепа на автентичността на плащаницата. Но въпросът си остава открит.
За нас, вярващите християни, има обаче един друг, чисто принципен въпрос: ако плащаницата не е истинският саван на Спасителя, това накърнява ли вярата ни? Ни най-малко! Важното е, че Божият Син е станал човек заради нашето спасение, че е пострадал, умрял на кръста за греховете ни, погребан (обвит по обичая в погребален саван плащаница) и на третия ден е възкръснал, с което явил всеобщото възкресение. А дали тъкмо плащаницата в Торино е саванът, т.е. Неговите погребални "повивки" (Иоан 20:5), останали в гроба след възкресението Му, въобще няма значение за съдържанието на вярата ни.
Разбира се, не може да се отрече, че подобни предмети, както и местата, където е живял, проповядвал и вършил чудеса нашият Спасител, имат значение за емоционалното измерение на вярата ни но само за емоционалното, не и за същностното и измерение. От такава гледна точка си заслужава човек да види и Торинската плащаница, ако има тази възможност.
Такава възможност имаха стотици хиляди (а може би и повече) християни, предимно католици, от цял свят през изтеклите два месеца. Всеки ден в Торино се стичаха десетки хиляди поклонници. Огромни пъстроезични опашки от вярващи часове наред търпеливо напредваха, буквално стъпка по стъпка през площада и кралската градина, за да стигнат до храма. По "западен" образец организацията бе безупречна. Доброволци следяха за реда, лекари и медицински сестри бяха на разположение за изнурените, неколкостотин метра покрита площ пазеше поклонническите множества от често сменящите се слънчева жар и внезапни алпийски дъждове. Преди влизането в катедралата опашката се разделяше периодично на големи групи, на които в нарочно пригодена зала се прожектираше филм за плащаницата. В него с помощта на фотографската техника се сочеха редица труднозабележими с просто око подробности. В катедралата полицаи стояха на пост край плащаницата, а посетителите, разделени на групи, можеха да се задържат по три минути пред нея. Там едва ли някой си задаваше въпроса за автентичността на плащаницата. Там явно всички като нас, дошлите от България свещеник, лекар, богослов, строител, хореограф (някои от посочените бяха жени), си мислеха за спасителните страдания на Иисус Христос, за смъртта Му на кръста, за погребението и възкресението Му. Защото в утрото на възкресението апостолите и жените мироносици търсят да видят не "повивките", а Самия възкръснал Спасител. При вида на повивките те недоумяват и скърбят, а при явяването на Възкръсналия се изпълват с неизказана радост. И паднаха, та "Му се поклониха" (Матей 28:9). Това е и нашият отговор: НЕКА СЕ ПОКЛОНИМ НА ХРИСТОС, НАШИЯ ЦАР И БОГ!
